02 март 2016

AVE, РОБЕ!

1.
СВОБОДНИЯТ
Спартак беше роб. 
Но разклати Рим, взе Везувий, прекоси „ботуша” до Корсика и се върна на север до под 
Алпите. Нямаше кой да го спре. Разпъваше на кръст пленени легионери, за да почувства и господарят, участта на роба. И да докаже, че властта и робството са относителни и временни. 
И пред проходите към родината си, се спря. Нямаше нужда да бяга, за да е свободен. Защото 
се беше превърнал в такъв.   И всички 20 000 души с него се обърнаха обратно към Рим. За да умрат в слава, вместо, 
оттатък планината, да станат пак пастири, грънчари и бавачки на внуци си.
Коперник бе рожба на крепостно време, но живя по- възторжено от всички свободни. Пътуваше сред звездите, когато всички отричаха да има други светове. А после остави пепелта си на робите, а духът му с пламъка отиде при светилата.
Мунчо беше роден в робство. Но живя свободен от страховете и предразсъдъците на 
внимателно живуркащите. И умря със смъртта на героите. Мойсей бе роден роб, но стана така,че беседваше свободно с Господа. Защото захвърли свободата си и взе съдбата на робите за 
своя.
2.
РОБЪТ
Иван Дмитриевич Червяков беше свободно роден. Но веднъж в театъра кихна във врата на 
генерал Бризжалов. И стана една такава чехова история, че той умря от притеснение. Защото 
робската му душа, не намери покой приживе.
На Оборище от всички поканени на годеж със Свободата един се отказа и я предаде. Да не би наистина да дойде. И остана какъвто беше - роб.
Петкан беше роб на един бял - Робинзон Крузо. От друга страна, тези двамата – роб и господар, бяха затворници на остров, които страстно планираха свободата си.
3.
И попита гнидата: 
 „ПЕТ ВЕКА” КАКВО??? 
Кой съм аз да кажа дали е било класическо робство? Щом „моите” чиновници говорят за федеративно сътрудничество.
Но когато могат да ти отнемат детето за еничар, да те убият без съд и присъда, да те грабят, 
обезчестяват и отвличат безнаказано, определено си роб. 
Ако можеш да наблъскаш едно село в църквата му и да я запалиш, си робовладелец. Все  едно дали си башибозук в Перущица от 1876 г.  или си янки от 1970 г във виетнамското село Сонг Ми. 
Ако четири държави като Румъния, България, Сърбия и Черна гора наричат, едновременно и 
независимо една от друга, една война „Освободителна”,  то тя е такава. Без уговорки и без тълкувания. Свободата е обратното на робството. Така че, ако някой празнува ОСВОБОЖДЕНИЕ, недей да бъдеш безгръбначна министерска гнида и да тълкуваш какъв е бил преди да стане 
свободен.
4.
„ЗАВИСТТА НА ЕДНООКИЯ”
Свободата е като капитулацията. Бива условна или Безусловна. 
Безусловно свободен е този, който е независим от материалните подробности и ограничения. 
Т.е. този, който не се страхува за живота си. 
Условното робство и условната свобода...
Окованият в клетка мечтае да е роб в затвор. Затворникът мечтае да е магаре в каменоломна. 
Окованият каменар мечтае да пълзи по цял ден в зеленчуковата градина. Робът от полето 
мечтае да е прислуга в къщата... Готвачката сигурно би искала да е секс робиня в леглото на господаря. И т.н. 
Ето какво написа Достоевски във военния си дневник от 1877-1878 г:
„... ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,  плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените!”
Техният грях, на тия с белосаните къщички бе, че не са пропити мужици, а трудолюбиви и борбени балканци. 
Господин Достоевски, как можахте да напишете това?! 
Да, да..., разбирам. Нямало  е как да знаете, че вашият император, преди да ви хвърли на Балканите, се е уговорил с австро-унгарския си колега в замъка Райхщад, кое да бъде освободено и кое завзето. 
И какъв трябва да сте бил, за да завидите за пет саксии с мушкато и две ябълки....??? 
Само робът има по-малко, г-н Достоевски.  Иначе поклон пред таланта ви.
5.
ТОПОНИМИТЕ И СЪДБОВНОТО
ИМ ЗНАЧЕНИЕ
Краят на Освободителната война е в познатото Сан Стефано. 
Оригиналното му име "Айос Стефанос" е гръцкото наименование на Свети Стефан. През 1203 г. латинската армия на Четвъртия кръстоносен поход акостира на брега на Сан Стефано, за да превземе година по-късно Константинопол
По време на Кримската война, тук са разположени френските сили
В началото на 20 век селото има предимно християнско население — гърци и арменци, което се изселва в Гърция след Гръцко-турската война (1919-1922)
Селото получава настоящото си име Йешилкьой (Зелено село) през 1926 г. съгласно тогавашното законодателство, изискващо всеки населен пункт в Турция да има турско име.  
ПРОСТО И ЯСНО. Ето как една държава сломена от войни и колабираща в себе си под 
натиска на съвремието, взема едно решение. Революции, велики сили, войни, дипломация ... смачкват Османската империя и тя губи половината си територии. Но това с имената има за цел да сложи край на тълкуванията.  Точка. Било каквото било. Това е държавата. И затова е 
Държавата.
Как стои въпросът с топонимите в свободна България? 
Не преди 138 г, а сега – в 2016 г.
Започваме от най-високия връх – Мусала. Значи: „Мус Аллах”.
В центъра на самата столица са „петте кьошета”. 
По диагонал на картата е Дуранкулак.
В средата е Пловдив, наричан с такава „трогателна любов от кореняците, „Филибе”! Със 
своите седем хълма:Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе, Небет тепе. 
Само седмият хълм се казваше Марково тепе, но пък него го няма вече. Други места 
официално означени и 
неофициално битуващи в този български град са Хисар капия, Герджика, Кючук Париж, 
Кършияка и т. н.
Минералната „столица” на държавата е Хисаря, а един от най-героичните градове е  Батак. Следват Бакаджиците, прословутото Карадере на морето, самия 
Балкан, Бегликташ, калоферския Джендем и т.н. 
Всеки може да допише сам. Това е една странна екскурзия върху картата на родината.
Чиновниците са прави за едно – за присъствието. 
Но не като аналог на робството. А като негово продължение. Сега и навсякъде. 
Е, ако сте жител на Анкара и дойдете на една разходка в тази част на Европа, какво ще си 
помислите, слушайки звученето на толкова много имена на места?
6.
БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ -
ПЪРВА РАДОСТ Е ЗА МЕНЕ
Балъков е велико име в българския футбол. Спор няма. Както няма спор за професионализма 
на телевизионната репортерка Домусчиева. И Ахчиева също. Имаме велик оперен глас – Гяуров. И съвременен актьор Токмакчиев. Един от партийните стълбове е Кадиев. А друг 
роден депутат – Герджиков. 
В Европа сме представени от националиста Джамбазки. Имаме професор Мермерски, певец Кедиков и дори национален герой – Караджата.
Ето и малко редови фамилии – Баджаков, Таушанов,, Сербезов, Кафалиев, Саръиванов, Пехливанов, Башиев, Киряков, 
Карагьозов, Мерджанов, Кантарджиев, Пайтаков, Караджов, Абрашев, Калъчев, Джамджиев, 
Башиянов, Кехайов и стотиците други. И още много вариации с  „кара”.
Сигурен съм, че всеки нормално владеещ турски език ще догади  повече за произхода на тези фамилии отколкото носителите им. Аз, как без речник да знам, че Кидиков е равно на Котков, а Кадиев - на Съдиев. 
„Част от българската именна традиция се основава на турските прякори за раята...” Така пише в едно сериозно издание на БАН – Българската академия на науките!
Ако ви е скучно, вземете списъка на депутатите в кое да е народно събрание и попрочетете 
имената извън тези на ДПС. Или просто се заслушвайте и зачитайте целенасочено. Предстоят ви вълнуващи открития. Да ме прощава и г-н Каракачанов!
   
7.
КОЙ ЗА КАКВО Е ВИНОВЕН?
Тези хора не са виновни, че родителите им са дали такива фамилии. Нито мога, нито дори си 
помислям да ги съветвам какво да правят като големи. Просто подреждам факти. Само факти. И мисля.
Мисля, аз как бих се чувствал, ако отида в Одрин и тръгна да пия кафе по места с такива 
имена – Петоъгълникът, Мома чаршия, Петков сокак, Момчилово кале, Стойчев камък, Биляна кая...? И няма да ви лъжа- ще се замисля, защо са такива. 
Какво бих си мислил, ако дотам пропътувам през Гогошевица, Кичук река и т.н. А в 
телефонния указател една пета от измирските фамилии са Гочоолу, Радкоглу, Стояноглу или Никологоглу.
Е, помислете сега за реципрочните чувства. Как да се чувства един анадолец тук, освен като на разходка в периферията на империята.
В началото на годината имаше скандал – дали е било робство или присъствие.
Според мен робството е било 500 г и е свършило през 1878 г. Присъствието е сега. 
И се поддържа с помощта на хиляди, хиляди, хиляди българи. С речта и с имената им. Дали е 
късогледство? Или лекомислие.  Все едно. 
Ако вие сте Империята, бихте ли погледнали насам? И с право ли? Ако безброй топоними на 
картата, хиляди думи в езика и хиляди фамилии в ЕСГРАОН ви зоват. С разбираемо само за вас значение.

 Това  са фактите, читателю.
за финал
Библията
Второзаконие 15 глава
12) Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си. 
..... 16) Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,  (17) тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде 
роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.
Край.
Честит празник на всички съотечественици! 
На дупедавците – мир!

Няма коментари:

Публикуване на коментар