И БОГ СЪЗДАДЕ ТОВА МЯСТО ЗА ДАМАСЦЕНАТА

Това, за което искам да ви разкажа, е толкова важно, толкова красиво и толкова българско, че не мога да намеря точния формат, за да е интересно за всички.

Затова създадох  КРАТКА (за нетърпеливите) и ДЪЛГА (за търсещите подробности) ВЕРСИИ на една и съща история.

Кратката версия за

  ЕДНА ОТ НАЙ-СКЪПИТЕ

ТЕЧНОСТИ НА ЗЕМЯТА

Спрял съм в района между  с.Ясеново и Тъжа. Това е на изток от Калофер.

В една от най-приказните долини на планетата ни. От снежниците на грамадното острие, наречено Стара планина, на юг  се стичат ледени струи със златоносен пясък, които поят равнината тук долу и правят розите да цъфтят, както никъде другаде в Слънчевата система.

Хората са се научили да ловят аромата им и да го превръщат в една от  най-скъпите течности на земята. Втечненият тук  розов „аромат” стига цена  до 12 000 долара за килограм*.

По-скъпи течности от него са само наркотикът LSD, отровата от кралска кобра ( 40 000 долара за литър) и отровата от скорпион, която достига до 10 милиона долара за литър.

Но ние толкова сме изпуснали нещата с рекламата и престижа си, че по света съществува мнението, че „Шанел номер 5” е четвъртата най-скъпа течност в света с нейните „смешни” около 6000 долара на литър. А Шанел-ът не само, че отстъпва в цената, но не би и могъл да съществува без нашето розово масло.

И тази безценна за човечеството течност се дестилира тук, между двете гористи вериги - Стара планина и Средна гора. В притаената в защитата им Розовата долина.

Интересно е това, че всички реки в района са със златоносен пясък. Но колкото и метал да носят, това богатство не може да се мери с течното злато, което маслодайната роза създава от слънчевите лъчи.

В годините около 1930-та   България е била  световен лидер с 4/5 от световното производство на розово масло.  Днес  добиваме около 2 тона от него  и около 600 т. розова вода. От само 38 000 дка земя с рози. И всичко изнасяме за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония.

  

Гледам тази долина с разпръснати малки селца из нея, запуснатите земи под снежниците на връх Ботев и връх Столетов и си мисля за приложимостта на американската сентенция, че бедността много пъти е просто порок.

Дълга версия за

ЕДНА ОТ НАЙ-КРАСИВИТЕ

ДОЛИНИ НА ЗЕМЯТА

Стоя на терасата на „Дамасцена розбио” в с. Асен и слушам как Таня Попова, собственичка на тази нова розоварна, обяснява за легендарната Кислородна река, която се спуска  от връх Ботев и дарява долината с вълшебна енергия. И не мога да разбера дали става въпрос за онази искряща като шампанско по камъните река в далечината, или за постоянния въздушен асансьор, който сваля денонощно по хиляди тонове студен и свеж въздух от върховете към розовите масиви. Защото цялата сграда на розоварната и целият й двор сякаш имат собствена атмосфера от розови изпарения, които те проникват и опиват.

Тази влюбена в родния си край жена сочи снежните планински шапки и личните си насаждения от маслодайна роза под тях. И ме убеждава, че от с. Тъжа до Гурково става най-хубавото розово масло в цялата Розова долина.

Това ми звучи като оная екзалтирана туристическа лекция на Пето Авеню -  че се намирам не само на пъпа на света (в Ню Йорк), но и в самия център на центъра – на пресечката на Пето авеню с 42 улица, където магазините за диаманти са като зеленчуковите сергии из Тракия.

Само че Таня и Радион Попови, макар и обиколили света, в тоя момент смирено и угрижено гледат облаците, които безшумно прескачат билото на Балкана и нерадостно прогнозират, че идващите дъждове са ад за кампанията.

Сутрин берачите стават по тъмно и до обяд приключват. Ако е кално и мокро, не могат да влизат в бодливите редове, а растенията не чакат - те следват своя биологичен часовник, според който от всеки неоткъснат цвят се стремят да създадат семена за своето бъдеще. Е, от времето на Александър Македонски, когато маслодайната роза е пренесена тук от Персия, човекът е направил много за размножението на това благословено растение. Но цветовете не разбират – и бързат в своята вегетация, независимо дали вали или е сухо.

Затова кампанията е чиста романтика само за хилядите туристи, докарвани на едро тук  от три континента. И е надбягване с времето за тези, които искат да извадят от венчелистчетата всеки милиграм масло.

На изток е Казанлък, на запад е Клисура – две точки от  Розовата долина, в която влизат 19 селищни общини. Сега в нея „златното” растение се отглежда на не повече от 38 000 дка. А какво е било и какво би могло да бъде...!

За мен това е четвъртата най-велика долина на земята. Независимо колко по-малка е от долината на Рона с червените вина, от долината на Лоара с френските замъци и овощни градини, от долината на Рейн с Баварските замъци и бели сортове лозя.

А Силициевата долина  в Калифорния дори не я слагам в списъка.

Гледам това прекрасно кътче, побиращо се в две поглеждания напред и назад. И си мисля за Бог. Който може в едно малко момиче да сложи всички хубости и на детето, и на жената.  И  който така е направил и с тази наша страна.

В една нейна дипла, ей така, уж между другото, по балкански неглижарски и по български - на парче, да правим онова животворно розово масло, без чието присъствие в състава, парфюми като Живанши, Диор, Шанел, Кензо, Булгари и Ланком биха били просто ароматни растителни извлеци, а не световни легенди. И който Бог е толкова милостив при всичката ни производствена недостатъчност и разпиляност,  и при лабиринтния ни икономически преход, че да ни държи като световен лидер в производството на розово масло. С почти 2 тона перфектен и недостижим като качество дестилат от прочутата Роза Дамасцена.

Това си мисля, докато гледам чувалите с розов цвят как се изсипват в огромния контейнер за дестилиране, и докато технолозите Ваня и Пенчо Кирилови проверяват разни термометри, манометри, кранове и тръби в сградата.

Радион Попов, космополитен българин и познавач на Близкия изток, облечен в обикновени дрехи,  е не по-малко вдъхновен от тази си работа, след десетилетия в пясъците на горещата земна повърхност между Азия, Африка и Европа.

Жена му, Таня, ми казва да оставя бележника – розовото масло усилвало паметта  толкова добре, че дори малките изпарения от казаните могат да въздействат дълготрайно. И заменя дипломатическите подвизи на мъжа си с разкази за  уникалните въздействия върху здравето от  дори малки количества розово масло или розова вода.

Разбирам, че този скъпоценен продукт е световна суровина, а ние сме от малкото страни, които го произвеждат. И тогава тази долина, с малките селца и разпокъсаните малки масиви от рози, ми изглежда още по-празна и тиха. Като красива жена, незнайно защо останала без много ценители. Като обетована земя, изоставена от душевни номади, които са тръгнали да дирят щастие в мрачните миялни на немските бургерници и по чуждите испански, американски, френски и прочее улици.

Сред малцината останали в тази Райска долина е и съвременният бай Ганьо. Но не онзи казанлъшки здравеняк, който имал нещастието да срещне Алеко в  Чикаго, за да бъде натоварен с всичката родна простащина.

А един друг, който насред това златораждащо парче е направил своя миниатюрен „щраусарник” и по цял ден разказва за своите 6 огромни птици в миниатюрни дворчета. Срещу едно евро на човек. Който  като фурнаджия прекарва „ограмотените”  от него, към жена си, която денонощно сервира крем карамел от щраусови яйца. И народът, жаден за нещо по-различно от безидейното си ежедневие, идва, слуша уикипедичните 3 минутни лекции и сърба щраусов карамел, за да има какво да разказва за себе си.

А розите цъфтят под белите снежници на Балкана, пчелите жужат, розовите джибри поемат с каруца да торят други градини, а розовото масло бавно се събира във „флорентинския” съд. И чака своето бъдеще – да се превърне в легендарни парфюми, които ще целуват милионерски шии и уши по всички световни нововавилонски скупщини.

Една приказна течност с над 280 биохимични съставки, които я правят недостижима като каприз, по скалата за качество. И сравнима само със злато и диаманти (като цена) субстанция.

Както ви казах в началото, само отровата от скорпион и отровата от  кралска кобра са по-скъпи природни течности на земята от нашето розово масло.

В знак на доверие ми дадоха да помириша от една стъкленица, преди да я пратят към трезора. Е, трябва да бъда откровен – мирише на много неща, включително и на здравец. Но с носа си не намирате онзи типичен аромат на рози, както сме свикнали от малките туристически мускалчета с розова вода.  Защото маслото е галактика от аромати.

Това е то! - ми каза технологът Кирилов, докато затваряше ревниво съда.

Толкова е концентрирано и толкова богато, че сетивата ти не устояват на срещата с него. Затова след огромно разреждане, то става основата на онези парфюми като Шанел, Диор и Живанши, от които жените могат да стигнат и самостоятелно до оргазъм. А мъжете до фалит.

Погледнах пак към планината, от която нахлуваха огромни дипли зелен и студен въздух. Вдъхнах за последно от упояващата атмосфера на розоварната и ми се прииска някак вълшебно да се пренеса на червените килими в Кан или Лос Анжелис. За да плесна по плоския задник някоя оскотяла холивудска барби и да й обясня къде се е родил парфюмът й.

Но после реших, че е по-важно да разкажа на вас тази красива история. 

Защото е по-срамно ние да НЕ знаем много за розите. И за благословеното, за тях, райско място между двете български планини.

*** Бележка:

Относителното тегло на розовото масло е  0,850.

Един литър тежи около 850 грама.

А един килограм е около 1 литър и 176 милилитра.

При нормални температури става силно вискознo

                                                                                                               затова се мери в тегловни, а не в обемни единици