Един накокошинен врабец кацна по изгрев на прозореца и погледна в стъклото. Не разбрах дали се оглежда или ме проучва. С телени крака и стар перушинест шлифер заподскача по перваза, за да търси семка между олюпените от вчера слънчогледови зърна.
Разбрах поканата и излязох да заредя хранилките. На улицата локвите търсеха небето като слепци - с ледени пердета на очите.
Сливата се бореше със собственото си раждане - едва удържаща белоцветните си бебета да излязат в безпчелния режещ въздух.
Извиках пролетта по име, но тя не се обади. Една котка от съседната плевня, свита на кълбо в мекото сено, вдигна глава и се взря в мен. Протегна се, а под корема й видях между котетата да се спотайва и тази, която търсех.
Влязох обратно в къщата и погалих печката. А тя изхълца с малко дим през вратичките.
Водата за първото кафе беше готова.
Добро утро! - ми каза денят, който не знаеше чий е.
-Добро утро! - отвърнах. И го осинових, за да не се има за излишен и нечакан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар