Страници

▼

08 ноември 2026

 СЪНЯТ НА БУДНИЯ



Понякога човек сънува, че е буден.

Прави някакви странни неща, бяга, но не му спори, търси, но не намира. Кой не е имал подобни видения...?!

Но има и инакви неща. Буден си е човек, ходи по улиците, разговаря с други хора, яде, почива, зяпа, ходи на работа дори. И по някое време се озърне. Гледа и не му се вярва - минали са 20, 30, 40 години. От огледалото го гледа друг човек, а спомени няма.
Робинята Изаура и Червената шапчица са се запиляли нейде, градът е пораснал, по телевизията върви 6 531 епизод на "Докато свят светува" и вероятно ще върви докато светът светува.

А човекът се вайка - Леле, кога мина това време?
Сякаш е била вчера младостта му. Обръща се назад - стъпките му са отъпкали триъгълник - работата, магазина, дома. Като животинските пътеки - между обора, пасището и торището....
Обикалял е клетникът в своите наркотични грижи, а времето през това време си е текло. То никого не чака.

Бърчи чело милият, спомня си сватбата, рождението на децата, някой и друг празник, екскурзията от предприятието...

И разбира, че е ограбен. Коварни грабители са лесните удоволствия и леността. Лежането на дивана с дистанционно в ръка, дъвкането с поглед в прозореца и зяпането на движещия се свят - все лесни и приятни наслаждения - са задигнали дните на човека като мравки, изнасящи хамбар.

И легне ограбеният да мре. Мисли си - щом дотук беше като едно премигване, то моята е свършена, не е останало кой знае колко.
Разбира, че не е живял, а е сънувал. Сънувал е сънища, режисирани от други.
Дърветата пред прозореца са пораснали, децата са отлетели зад хоризонта, цигарите са сменени с хапчета, работните панталони с халат или домашен анцунг.

Който гони лесното, хваща нищото.
И който зяпа в чуждия двор, живее живота на съседите.
Това знам аз, мили мои.

Татко ми, обширно му небе, който пасе телетата си оттатък мъглявините на Орион, ме научи да вървя срещу трудното и по нагорното. Принуди ме да изследвам самотата и да разбера, че в нея има хиляди пъти по-интересни неща, отколкото в един безкраен и скучен житейски карнавал. Ругах го наум, бунтувах се в себе си, а сега го благославям. Защото знам каква реколта може да даде един ден, ако се лишиш от времеядците. Какви гледки и каква сладост в мускулите се явяват, когато изкачиш поредната височина.

И ако днес мога да дам съвет някому, той ще е:
Не се плашете от стръмното и трудното! Не газете плитки реки и не се залежавайте по припеците!
Времето е плуг, който отваря бразди в дните - пускайте семена в тях, ако искате плод!

БУДНИТЕ ИМАТ ВСЕКИ ДЕН ПРАЗНИК!

Честити всички, които ме четете!


Няма коментари:

Публикуване на коментар