Това, за което искам да ви разкажа,
е толкова важно, толкова красиво и толкова българско, че не мога да намеря
точния формат, за да е интересно за всички.
Затова създадох КРАТКА (за нетърпеливите) и ДЪЛГА (за търсещите
подробности) ВЕРСИИ на една и съща история.
Кратката
версия за
ЕДНА ОТ
НАЙ-СКЪПИТЕ
ТЕЧНОСТИ НА
ЗЕМЯТА
Спрял съм в района между с.Ясеново и Тъжа. Това е на изток от Калофер.
В една от най-приказните долини на
планетата ни. От снежниците на грамадното острие, наречено Стара планина, на
юг се стичат ледени струи със златоносен
пясък, които поят равнината тук долу и правят розите да цъфтят, както никъде
другаде в Слънчевата система.
Хората са се научили да ловят
аромата им и да го превръщат в една от най-скъпите течности на земята. Втечненият
тук розов „аромат” стига цена до 12 000 долара за килограм*.
По-скъпи течности от него са само
наркотикът LSD,
отровата от кралска кобра ( 40 000 долара за литър) и отровата от скорпион,
която достига до 10 милиона долара за литър.
Но ние толкова сме изпуснали нещата
с рекламата и престижа си, че по света съществува мнението, че „Шанел номер 5”
е четвъртата най-скъпа течност в света с нейните „смешни” около 6000 долара на
литър. А Шанел-ът не само, че
отстъпва в цената, но не би и могъл да съществува без нашето розово масло.
И тази безценна за човечеството
течност се дестилира тук, между двете гористи вериги - Стара планина и Средна гора. В притаената
в защитата им Розовата долина.
Интересно е това, че всички реки в
района са със златоносен пясък. Но колкото и метал да носят, това богатство не
може да се мери с течното злато, което маслодайната роза създава от слънчевите
лъчи.
В годините около 1930-та България е била световен лидер с 4/5 от световното
производство на розово масло. Днес добиваме около 2 тона от него и около 600 т. розова вода. От само 38 000
дка земя с рози. И всичко изнасяме за САЩ, Франция, Южна Корея и Япония.
Гледам тази долина с разпръснати малки селца из нея, запуснатите земи
под снежниците на връх Ботев и връх Столетов и си мисля за приложимостта на
американската сентенция, че бедността много пъти е просто порок.
Дълга
версия за
ЕДНА ОТ
НАЙ-КРАСИВИТЕ
ДОЛИНИ НА
ЗЕМЯТА
Стоя на терасата на „Дамасцена розбио” в с. Асен и слушам как Таня Попова, собственичка на тази нова
розоварна, обяснява за легендарната Кислородна река, която се спуска от връх Ботев и дарява долината с вълшебна
енергия. И не мога да разбера дали става въпрос за онази искряща като шампанско
по камъните река в далечината, или за постоянния въздушен асансьор, който сваля
денонощно по хиляди тонове студен и свеж въздух от върховете към розовите
масиви. Защото цялата сграда на розоварната и целият й двор сякаш имат
собствена атмосфера от розови изпарения, които те проникват и опиват.
Тази влюбена в родния си край жена
сочи снежните планински шапки и личните си насаждения от маслодайна роза под
тях. И ме убеждава, че от с. Тъжа до Гурково става най-хубавото розово масло в
цялата Розова долина.
Това ми звучи като оная екзалтирана
туристическа лекция на Пето Авеню - че
се намирам не само на пъпа на света (в Ню Йорк), но и в самия център на центъра
– на пресечката на Пето авеню с 42 улица, където магазините за диаманти са като
зеленчуковите сергии из Тракия.
Само че Таня и Радион Попови, макар
и обиколили света, в тоя момент смирено и угрижено гледат облаците, които
безшумно прескачат билото на Балкана и нерадостно прогнозират, че идващите
дъждове са ад за кампанията.
Сутрин берачите стават по тъмно и
до обяд приключват. Ако е кално и мокро, не могат да влизат в бодливите редове,
а растенията не чакат - те следват своя биологичен часовник, според който от
всеки неоткъснат цвят се стремят да създадат семена за своето бъдеще. Е, от
времето на Александър Македонски, когато маслодайната роза е пренесена тук от
Персия, човекът е направил много за размножението на това благословено
растение. Но цветовете не разбират – и бързат в своята вегетация, независимо
дали вали или е сухо.
Затова кампанията е чиста романтика
само за хилядите туристи, докарвани на едро тук от три континента. И е
надбягване с времето за тези, които искат да извадят от венчелистчетата всеки
милиграм масло.
На изток е Казанлък, на запад е
Клисура – две точки от Розовата долина, в
която влизат 19 селищни общини. Сега в нея „златното” растение се отглежда на
не повече от 38 000 дка. А какво е било и какво би могло да бъде...!
За мен това е четвъртата най-велика
долина на земята. Независимо колко по-малка е от долината на Рона с червените
вина, от долината на Лоара с френските замъци и овощни градини, от долината на
Рейн с Баварските замъци и бели сортове лозя.
А Силициевата долина в Калифорния дори не я слагам в списъка.
Гледам това прекрасно кътче,
побиращо се в две поглеждания напред и назад. И си мисля за Бог. Който може в
едно малко момиче да сложи всички хубости и на детето, и на жената. И който
така е направил и с тази наша страна.
В една нейна дипла, ей така, уж
между другото, по балкански неглижарски и по български - на парче, да правим
онова животворно розово масло, без чието присъствие в състава, парфюми като
Живанши, Диор, Шанел, Кензо, Булгари и Ланком биха били просто ароматни
растителни извлеци, а не световни легенди. И който Бог е толкова милостив при
всичката ни производствена недостатъчност и разпиляност, и при лабиринтния ни икономически преход, че
да ни държи като световен лидер в производството на розово масло. С почти 2
тона перфектен и недостижим като качество дестилат от прочутата Роза Дамасцена.
Това си мисля, докато гледам
чувалите с розов цвят как се изсипват в огромния контейнер за дестилиране, и
докато технолозите Ваня и Пенчо Кирилови проверяват разни термометри,
манометри, кранове и тръби в сградата.
Радион Попов, космополитен българин
и познавач на Близкия изток, облечен в обикновени дрехи, е не по-малко вдъхновен от тази си работа,
след десетилетия в пясъците на горещата земна повърхност между Азия, Африка и
Европа.
Жена му, Таня, ми казва да оставя
бележника – розовото масло усилвало паметта
толкова добре, че дори малките изпарения от казаните могат да
въздействат дълготрайно. И заменя дипломатическите подвизи на мъжа си с разкази
за уникалните въздействия върху здравето
от дори малки количества розово масло или
розова вода.
Разбирам, че този скъпоценен
продукт е световна суровина, а ние сме от малкото страни, които го произвеждат.
И тогава тази долина, с малките селца и разпокъсаните малки масиви от рози, ми изглежда
още по-празна и тиха. Като красива жена, незнайно защо останала без много
ценители. Като обетована земя, изоставена от душевни номади, които са тръгнали
да дирят щастие в мрачните миялни на немските бургерници и по чуждите испански,
американски, френски и прочее улици.
Сред малцината останали в тази
Райска долина е и съвременният бай Ганьо. Но не онзи казанлъшки здравеняк,
който имал нещастието да срещне Алеко в Чикаго, за да бъде натоварен с всичката родна
простащина.
А един друг, който насред това
златораждащо парче е направил своя миниатюрен „щраусарник” и по цял ден
разказва за своите 6 огромни птици в миниатюрни дворчета. Срещу едно евро на
човек. Който като фурнаджия прекарва
„ограмотените” от него, към жена си,
която денонощно сервира крем карамел от щраусови яйца. И народът, жаден за нещо
по-различно от безидейното си ежедневие, идва, слуша уикипедичните 3 минутни лекции
и сърба щраусов карамел, за да има какво да разказва за себе си.
А розите цъфтят под белите снежници
на Балкана, пчелите жужат, розовите джибри поемат с каруца да торят други
градини, а розовото масло бавно се събира във „флорентинския” съд. И чака
своето бъдеще – да се превърне в легендарни парфюми, които ще целуват
милионерски шии и уши по всички световни нововавилонски скупщини.
Една приказна течност с над 280
биохимични съставки, които я правят недостижима като каприз, по скалата за
качество. И сравнима само със злато и диаманти (като цена) субстанция.
Както ви казах в началото, само
отровата от скорпион и отровата от
кралска кобра са по-скъпи природни течности на земята от нашето розово
масло.
В знак на доверие ми дадоха да
помириша от една стъкленица, преди да я пратят към трезора. Е, трябва да бъда
откровен – мирише на много неща, включително и на здравец. Но с носа си не
намирате онзи типичен аромат на рози, както сме свикнали от малките
туристически мускалчета с розова вода. Защото маслото е галактика от аромати.
Това е то! - ми каза технологът
Кирилов, докато затваряше ревниво съда.
Толкова е концентрирано и толкова
богато, че сетивата ти не устояват на срещата с него. Затова след огромно
разреждане, то става основата на онези парфюми като Шанел, Диор и Живанши, от
които жените могат да стигнат и самостоятелно до оргазъм. А мъжете до фалит.
Погледнах пак към планината, от
която нахлуваха огромни дипли зелен и студен въздух. Вдъхнах за последно от
упояващата атмосфера на розоварната и ми се прииска някак вълшебно да се пренеса
на червените килими в Кан или Лос Анжелис. За да плесна по плоския задник някоя
оскотяла холивудска барби и да й обясня къде се е родил парфюмът й.
Но после реших, че е по-важно да
разкажа на вас тази красива история.
Защото е по-срамно ние да НЕ знаем много за розите. И за благословеното,
за тях, райско място между двете български планини.
*** Бележка:
Относителното тегло на розовото масло е 0,850.
Един литър тежи около 850 грама.
А един килограм е около 1 литър и 176 милилитра.
При нормални температури става силно вискознo
затова се мери в тегловни, а не в обемни единици 
