СТАРЕЦЪТ И КЪЩЕТО

СТАРЕЦЪТ И КЪЩЕТО

Еньовден - 2014

Вчера, точно на Еньовден, бурята се самопокани, без да пита имаме ли именници, чакаме ли гости...

Носеше си за пиене, носеше си и лед. С климатик, духащ студено със 120 км/ч, с листа от всякакъв вид -  мощна салата във  въздуха. С ураганно духане - дето и най-откачения мъж не би се осмелил да иска.

Дойде подготвена.

Взе си от ядките по  масата, взе си от вишните и черниците, хапна дори керемиди.... 

Не каза благодаря. Защото носеше големи подаръци - пресен дъжд и свирепи пориви.

Качихме се на терасата на вилата. Да не пречим да се самообслужва.

Страшно и велико - да гледаш как дърветата се опитват да побягнат и се удрят в покривите на къщите. Как дъждът идва хоризонтално, прегърнат с бурята и изневерил на гравитацията. Как съвсем земни обитатели -  кофи, столове и тенти летят като яребици през дворовете.

Обезлюди се светът....

И изведнъж в съседен двор - един сух старец се  появи с непромокаемо настроение и борбен характер. Взе да дърпа  тенекиените листове, които бурята му задигаше и да  ги връща по покрива на сайванта. Вятърът му взе кепето и го задигна с облак листа и клони. Човекът отговори с тежки камъни и парчета тухли - затисна керемидите и ламарината, които не  бяха сигурни, че трябва да стоят над сеното.

После дядката, сгърбен, притича да затвори вратата на плевничката, сложи стар казан под една струя, мокреща пруста с обувките...

Каква любов, какво нещо...! Тя, къщичката му, живееше, за да го пази от стихиите, а сега , в бурята, той я защитаваше от яростта на пороя.

Явно бяха отдавна заедно.

Огромна мълния, като бяла нажежена стоножка. се заби в реката и  трясъкът разглоби света.

Когато погледнахме, човечецът го нямаше - дали беше се скрил или се беше качил на небето да спре гръмотевиците над къщето си, не стана ясно. Той  беше. готов на всичко...

После падна още една и токът угасна. Нямаше как да видим, дали прозорчето му свети. Пък и не ни беше до това.

По време на мрак и на буря, отвътре ти идва да се гушнеш на топло и да слушаш - как стихията лакомо се угощава с човешките суети и направии из селото.