21 май 2014

КОГАТО ОВЦЕТЕ ПОДИВЯВАТ...

Разцъфтели са макове, ароматен бъз, ранни домати и млади моми. 
И нетът е бърз.

Изобщо животът тържествува в своята поредна пролет. Птиците се ухажват и вият гнезда, пчелите превозват със своите чартъри цветен прашец и нектар до питите в общежитията си. 
Хубави жени и красиви деца украсяват площадите.

Реките преливат с утайки от планините – помагат върховете да се смиват към морското дъно. И кафенетата са прелели по тротoарите 

И само това да беше.....

Жаби, тръстика и жито в нивите се радват на слънцето. Слънчогледът расте като поливан с виагра. Оцелелите след Гергьовден агнета трупат тегло заедно с плодните завръзи.

И се питам за какъв отврат е създадена тази политическа система в човешкото сборище. Качиха гнусните си гювендийски обещания дори в youtube. Върху най-вдъхновените изпълнения. И навсякъде, където човек иска да спаси ума си от проказата на лъжите им.

Заключваме особените канали и достъпа до някои части на нета, но очилати лелки и мазни сутеньори на илюзии сипят такива гнусотии от обед до вечеря, каквито не биха изпадали дори от вагината и на най-разюзданата проститутка. Поквара. Поквара...

Излизам да дишам въздух. А някой ме среща и пита за кого ще гласувам. Иде ми да вия, но какво съм аз – ни овца, ни хищник..... 
Аз съм човек. Напъплен от политически кърлежи. Като всички вас, които  искате този свят да се крепи върху десетте Божи заповеди, а не върху блатата  на лъжите, лакомията и суетата.