Гледам липата, пред прозореца на градското си жилище как се радва на това водно изобилие... И за първи път ми хрумва, че небето прилича на всеотдайна жена. Само една истинска, осъзната жена може да те напои така с обич - да ти даде сила, без да те удави или задуши. И се зарадвах на липата, че има своето всеотдайно небе.
И си мисля - за човеците, които толкова често се плашат от силата на срещащата ги стихия. Която им носи живот и вдъхновение - с малинени устни, бездънни очи и безкрайна душа. Душа за раздаване....
Няма коментари:
Публикуване на коментар