ЕДНА НОЩ В СТРАНДЖА

В жарта на юни черниците капят като сладък дъжд и отмерват времето до наближаващото лятно слънцестоене. Косовете в короната цвърчат от преяждане и самодоволно цапат клоните с белите си маркери. Пристигнала от нейде костенурка пирува с падналите в тревата сладкиши с дръжки. Папуняк вика любимата си от една дива круша с морзовото "ку ку ку". Скакалци, коприви, къпини и равнец се надпреварват за местата си в поляните, както предприемачите в милионните полиси за строителни разрешения.

Дивата Странджа в един обеден пек и насред билковото си пиршество. Между два облачни душа и в очакване на вечерния вятър. С мирис на дъб и престарели манатарки.

В дъното на кадъра се вижда маранята на морския хоризонт - така спокоен и пуст като зеления и безлюден безкрай в противоположната посока. Там някъде багери ядат земята, за да й сложат бетонни протези към небето.

Хора се прескачат по оградените с цимент плажове, които са по- скоро пясъчници за суета, а не романтичните седефени ивици между гората и морето. А земноводни на различни хавлии самодоволно се мажат със слънцезащитни кремове. И си правят селфита на фона на чужди задници.

Костенурката, със стърчаща от устата черница, ме поглежда подозрително, сякаш замърсявам тишината с неприветливи мисли. В знак на уважение изваждам последната си филия хляб, за да си я поделим. Пред нас е една магическа вечер, която чака да й дойде часът. Аз съм с палатка, а тя с коруба. И двамата сме готови за още една нощ върху древната и дива покривка на Земята.