МУЗИКА НА ВОДАТА
Но в това изречение не ми хареса спрежението на глагола "съм" в минало време - беше.
От друга страна си мисля, че ако така хубавият ден не си беше отишъл, нямаше да дойде днешният. За който се надяваме, че ще бъде още по-хубав.
"Надяваме се" е ключът. Надеждата.
Все се надяваме следващото нещо да е по-хубаво, следващият ден да е по-радостен, следващото място да е по-красиво, следващата хапка - по-вкусна.
Би могло да се каже, че щом постоянно се надяваме на бъдещи неща, че ние постоянно сме взрени в бъдещето. Сложили сме крак на вратата, да не се затръшне, и го чакаме.
И то идва... идва ... идва.
И се превръща в "сега".
И понеже е "сега", а ние сме взрени в "после", не го виждаме добре, не сме съсредоточени в него, не го вкусваме съвсем осъзнато.
Вчера бях под капчука.
Гледах водата от покрива как пада на капки през хранилките на птиците в двора. И какъв спектакъл създават заедно със слънцето. Беше красиво!
Само да не "беше".
Но пък ако бях останал вечно в оня миг с капчука, нямаше да мога да ви напиша:
Добро утро, банда!
Добро утро, врабчета мои!
Имаме нов ден, който чака да го нахраним със себе си!
П.п. А като си гледам снимките, се сещам за Георг Фридрих Хендел и неговата "Музика на водата".
Няма коментари:
Публикуване на коментар