И да идеш на гости на снега.
ПАМПОРОВО
.
Няколко хиляди души си играят с гравитацията като се въртят по лифтовете и пистите на дълги
Велико като удоволствие – след бейсджъмпинга и парапланеризма, спускането е най-близо до илюзията за полет.
Банално - защото след като спрат влековете в 16.30, тези хиляди птици накацват по масите на ресторантите и баровете и се отдават на друго опиянение – слаломът с чаши и блюда.
Нищо лошо. И нищо ново.
КАТО В АЛПИТЕ
И ние направихме същото в „Маркони” – един семеен хотел на две щеки от пистата, взел едновременно духовете на Алпите и Родопите – заради всичките дървени красоти, камината и дюмбалеците (хлопки) над нея, английската закуска и безкрайните други възможности на кухненския спецотряд.
Самият Маркони (Марко – поиталианчен от околните) може да пенсионира Шехеразада (от 1001 нощи) с безбройните си истории за случки по пистите, случки в гората, по върховете, с щеки в ръцете и пушка, опряна в рамото.....
Той е тук отпреди да построят кулата на Снежанка, помни първия влек, първите туристи. Все тук е, защото животът му е в тая велика Чепеларска околност. Случки, спомени, случки, работа, купони, истории...
ЗЪБИ ОТ НЕРЕЗИ И НАГРАДИ ОТ СЛАЛОМИ
Той стои до камината, дъщерите му шетат из ресторанта, зетьовете носят цепеници за бумтящата клада зад „деда” си, а внучетата – всичките – запалени скиорчета с екипировки като за олимпиада, намигат на дядката, когато ги питам как определят стила му. „Елегантен!” – отговарят. Той се смее и поръчва още чеверме и качамак за масата.
Когато те се пръснат по стаите, а румънците, латвийците, гърците, англичаните и разбира се –
Тук съм виждал телевизионни звезди и колеги от пресата да се радват на пейзажа, както и самият господин „Панорама”- на зимната панорама от терасата. Депутати да слушат гайди, чужденци, чужденци, чужденци.... А също и попове да сменят расата си с екипи за сноуборд. Мястото е такова, че може да си сложиш ски-обувките в бара и с кафето да се спуснеш на пистите. Е, как да не запомниш къде си!?Когато и последният човек в ресторанта се запъти към стаята си, персоналът сваля покривките и се оттегля, за да събере сили за закуската. Която често прилича на десанта в Нормандия – но с щеки, якета и ножове за масло.
Нощта поглъща всички. Маркони сигурно сънува нерези да идват към сайванта с дървата, който е обкован с глигански кожи, а глиганите в гората – сънуват кошмари в които Марко зарязва гостите си и слага пушката на моторната шейна. Тяхна си работа.
Аз не обичам лова. Дебна оригиналните мигове. Затова сутринта ставам и в 5. Да видя
КАК СПЯТ ПИСИТЕ И ВЛЕКОВЕТЕ
През нощта студът си е върнал владенията. Външния термометър е паднал до минус 6. Затова, когато слизам във фоайето, гледката на пращящата камина, красивата немска овчарка изтегната пред нея и нощния охранител са като декор от скъпа филмова продукция. „Ела на топло до огъня!” не се връзва с моите репортерски привички, затова оставям човека и кучето вътре и се изнизвам да видя пистите в сумрака на самотата.
ВЕЛИКО, УНИКАЛНО, НЕСРАВНИМО С НИЩО....
Такива заглавия ми се въртят, когато вдишвам първите засмолени глътки въздух, наквасени в тишината на снежната гора.
През стъклата срещам погледа си с кучето – то слага блажено глава в лапите си, на фона на
огромните пламъци, а аз - ръце в грейката. На фона на тъмните хребети.Утрото идва с барабаненето на кълвачи в гората. Други птици прехвърчат в заскрежените клони и ронят хвърчилки от боровите шишарки. Хората, сградите и автомобилите спят затрупани в сняг. И неземно спокойствие. Направо – нирвана!
Мога да композирам нещо, стъпвайки в скърцащия сняг.
Но сладка миризма на кафе слага край на жалкия ми опит да подивея. Жената на Марко е включила машината и прави кафе на персонала- родовия боен отряд, разгръщащ се в заучени маневри между масите с нови покривки.
След малко деца и възрастни, говорещи разни езици, ще поискат закуската си, преди да напълнят пистите, лифтовете и влековете в своите наивни опити да изучат летенето. Със закопчани за нозете ски и дъски.
Велико. И доста изтъркано.
И само Марко и още някой, ще погледнат към гората, която продължава да звъни със шишарки, катеричи опашки и падащ скреж. На две щеки от пистите.
германците по масите станат горещи от виното и пататника, в очите на Маркони се появяват грухтящи сюрии, бренекета, чакала... джипове, гости, моторни шейни, урви, лисици, манатарки и нерези, чиито бивни красят стените. А дойде ли ловната приказка, идват и дивите мезета - с гаранциите на ветеринарите, фамилията и реномето на името му. И със специален печат – само за приятели. Трофеи, спомени, снимки, имейли – от половината свят.
