ЕДИН ОТ МОИТЕ ВЪРХОВЕ

Загледани във върховете на обувките си. Съсредоточени в смешните си житейски войни.
И правейки списъци за поздравителни писма и списъци с гости...
Съкращаваме живота си с безсмислена суета.
..
Да се усмихнем на съседа, на който не знаем името.
Да си помислим какво е да си птица, чакаща утрото на гол зимен клон.
Да кажем "обичам те" на човека, за който си мислим, че си го знае.
И да простим на всички, които смятат, че им дишаме въздуха.

Знам, по-лесно е да си сипем пет глътки "Джак", и докато дрънкаме
с леда в чашата, да се изживеем като Терминатори.
Но понеже никой от нас няма нотариален акт за утрешния ден, да се усмихнем с благодарност за днешния.

Веднъж интервюирах един 107 г. мъж. Той беше истински победител, направо император, защото беше дочакал края на всичките си врагове.
Но май му беше скучно от това.
Пихме вино от един бакър. И интервюто беше доминирано от въпроси с усмивка и отговори от усмивки. Беше велико! Казахме си без думи най-важните неща за живота.

Пожелавам ви много звезди в нощта, когато Бъдни вечер се превръща в Рождество.
И се целунете с любов!