Здравей, Беър!
Светът видя как сам се провъзгласяваш за цар на оцеляването по телевизията, но искам да ти кажа, че тази титла е куха като кратуните в двора на леля Миче.
Време е да поядеш малко ряпа в някое българско село, за да разбереш какво е истинско оцеляване, а не да ми дъвчеш живи гущери и жаби, докато екип от 20 души ти приготвя маса отстрани на камерата. А масажисти и гардеробиери, те дундуркат като оакано бебе, за да можеш да се спуснеш по следващото дърво и да скочиш в следващата локва. Наглостта ти стигна дотам - да влачиш по поляните и самия американски президент, за да го учиш на яде пъпки, но това са си ваши англосаксонски лиготии. И рекламни техники.
Нека да ти разкажа какво виждам около мен, докато ти се правиш на мъж от екрана.
СТРИНА ЗЛАТА ОТ СКАЛИТЕ НАД КАНЬОНА
Стрина Злата от с. Върбово е една корава жена, която над 20 г живее сама в една каменна родопска къща – на 7 км от най-близкото населено място. В каньона „Гърлото” на върбовската река. С две крави, за които сама се грижи, чакайки веднъж в месеца някой роднина да мине да я види. С картофите, които сама отглежда, с лука и т.н. И с библия в ръка. Докато ти отхапваш главите на невинни влечуги, донесени ти от продуцентите, тая жена на над 80 г. сама изражда кравата и сама цепи дървата.
ЖЕНА ЗАЩИТАВА КЪЩАТА СИ ОТ МЕЧКА
В село Глогино, в община Давидково, преди години, мечка беше влязла в един двор да изяде прасето. Мъжът чул шума в полунощ и пратил вън жена си да види какво става. Изненаданият звяр оставил разкъртената кочина, но разкъсал жената, та едва я спасиха. И тя пак там си живее.
Ако на теб ти се случи такова, няма да излезеш повече от Лондон.
ДА ОЦЕЛЯВАШ НА ИНАТ
На пейката под моя прозорец всеки ден сяда една жена с пенсия, колкото струва една чекийка - от тия дето продаваш по целия свят с името си. Тя живее с толкова пари на месец, че ти с тях не би оцелял дори в средата на супермаркет.
Тая тиха жена има предписани лекарства за 50 лв на месец, но не ги купува, за да има за олио и хляб. Радва се на всеки ден, както ти се радваш, когато излезеш от снега, в който уж си спал и лекарският ти екип те завие с грейки и нови гащи. Тя оцелява не просто в храстите, а в средата на разбутана държава и в още по-безхуманна икономическа действителност.
ЛАМЯТА И ОХЛЮВИТЕ
Една друга жена, на която й викат Ламята, в Карловско, по цяла година прави зимнина, за да й остане пенсията. Пари, които да даде на внука си за следване. За да не купува зърно, тя по цяло лято чупи с чукче събрани по полето охлюви, за да подхранва кокошките. Когато е сухо и охлювите се скрият (ти добре познаваш тези моменти) тя копае градината и помага на съседката. Нищо че е на 78.
Смятах я за варварка, докато не видях ти какви ги вършиш. Ела, момче, да се пребориш с петела й, вместо да убиваш нещастни змии в джунглата. Шест килограмов кукуригалник, с шпори, колкото ножа ти. Можеш да бъдеш чирак на тая българка, когато в есента започне да коли кокошките, за да ги консервира за зимата.
МАЙСТОРКАТА НА ОГЪНЯ
Познавам една млада българка. 31 г. По професия лекарка. По душа фотограф. Която за разлика от теб постоянно живее в гората през отпуската си. Залагам си дипломата, че по-бързо от теб ще запали огън с магнезиевата ти пръчка. А за палене с пет зрънца калиев перманганат може и да не си чувал. Ще те скъса и с чакмак, и прахан, ако двамата живеете във влажна гора. Ще снима по цял ден, а вечер ще ти готви листа в канче, докато свикнеш да й викаш „мама”.
ЛЕTЯЩАТА ЛЕЙДИ
Не мога да отмина и любимата си журналистическа героиня – леля Тинче. Която на 88, всяка година по 2 пъти лети от Пловдив до Париж, за да помага за отглеждането на подрастващите си правнучета, А когато не е „на мисия”, бодърства в апартамента си-толкова сама, колкото ти не си бил през всичките си години, докато правиш бутафорните си скечове по оцеляване. Тя живее, за да помага. А ти се правиш, че живееш – заради банковата си сметка.
КАТО В КАМЕННА ЕРА
За десерт ще ти разкажа за едно семейство от махала Сливово, под висините на Родопите. През 2011- срещу 2012 г в България имаше цял месец корави студове. Под минус 25 градуса по Целзий. И там, в Сливово паднал метър сняг и затрупал всичко. След 10 дни горският минал през махалата и видял, че от къщата на тези хора няма разровена пътека. Обадил се някъде по телефона. И на другия ден дошъл екип на гражданска защита – с носилки, аптечки и най-вече с празни за попълване некролози.
Но като разровили до вратата на къщата, чули гайда. Вътре дядото мърдал пръсти върху гайдуницата, а жена му пеела, докато плетяла поредния вълнен чорап. И се смяли на „спасителите” си
ТОВА Е ОЦЕЛЯВАНЕ, ЩУРЧО!
Е, Беър, ти имал ли си такива подвизи? Или само тези лиготии – да скачаш във вирове и да си пиеш пикнята.. ?
П.П. Аз и всички около мен те молим да не ядеш повече беззащитни животни пред камерата, за да изглеждаш корав. Не си ли чувал за изчезващи видове, няма ли норми за тези ти сцени? Даваш лош пример.
Ако си толкова смел, ела да се бориш с петела на Ламята, с телето на баба Въла, което като скъса синджира, овършава двора като манеж, докато 3 мъже го приберат обратно.
Или просто ела да поживееш в България като редови човек. За да усетиш истинския вкус на оцеляването. И цената му.
Каня те най-сърдечно в родината ми, където жените освен смели, са и най-красивите. Ще научиш много.
Пиши ми на ilchevski@yahoo.com. Или направо тук.
И не плаши много децата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар