ПИПЕРЕНО ВРЕМЕ 

Когато есента е топла и дълга, и имам време - нарязвам няколко чувала червени пиперки и ги слагам на скарите на моята 17 метра дълга тераса. Да, няколко чувала. Обикновено към 50 кг чушки.
В горещо време изсъхват за около седмица. Обикновено от 20 кг сурова маса остават около 1-1,5 кг сухи "стружки".
После в тези топли и безкомарни вечери ги запичам леко в метални тави на огнището. При нагряване лентичките омекват, все едно са мокри, но после - като изстинат - се втвърдяват и започват да издават шумящ звук при сипване.
Сега вече продуктът е готов за мелене. За да се получи най-хубавият червен пипер, който човек може да вкуси.
Казвам го със самочувствие и увереност, защото имам гости, които го ядат с лъжица - с кисело мляко, мощно насипване в чиниите или просто си хапват така от него.
Ароматът е неописуем и няма нищо общо с миризмата на червения пипер от търговската мрежа.
Но си иска труд.
А това са все пак моите почивки от писането.
Като Агата Кристи, и аз - когато правя нещо монотонно, замислям романтични сюжети и интересни развръзки.
Само внимавам да не се порежа.
Да гледаш залезите от терасата, да поглъщаш уханието на сушен пипер, да слушаш вечерните петли и да прехвърляш наум деня си, е нещо повече от удоволствие.
Не бих слизал долу дори и когато притъмнява и заревото на западния хоризонт отстъпва място на едри звезди, под които няма градски смог, и затова те засипват очите и мислите ти.
Но обикновено по това време паля огнището на двора. И там, между дъските за рязане и жарта, се "раждат" други приказки. Които всички мои гости са вкусвали.