ЧАСЪТ НА КЛЮКАРТАКА
След великолепната четирилогия, посветена
на българското село, Николай Илчевски прави тематичен завой с новото си заглавие
„Часът на клюкарката“.
От романтичната и идилична селска обстановка,
пълна с цветни и странни личности, авторът ни хвърля в другата крайност – „бетонът“
– както той се изразява. Мястото е градът – лабиринтът от улици и многоетажни „мравуняци“,
в които хората живеят един до друг и един върху друг, и сякаш губят своята идентичност.
Ако сте чели нещо от аграрната му поредица „Записки от селската кръчма“, „Крадецът
на слама“, „Пивница Щуро село“ и „Гневник на селския кмет“, ще си кажете, че този
писател ненавижда града като място за живеене. Но това е измамно. Още с първите
редове на „Часът на клюкарката“ ще се окажете въвлечени в прекрасни истории, в който
любовта, остроумието, чувството за хумор, хуманизмът и философските разсъждения
са просмукали книгата от първата до последната страница. Градът е скучен само на
пръв поглед и гледан отдалече. Когато опитен гид като Илчевски те вземе за ръка
и има план къде да те заведе и какво да ти покаже, дори и мазетата на кооперациите,
и малките междублокови градинки, и паяжинните тавани се оказват трезори с истории,
които ти вземат ума. Колкото е странна дивата природа за паважния човек, озовал
се насред нея, толкова е сложен и непонятен градският живот за влизащия в многоходовия
му организъм.
За размаханите характери, за търсачите на усещания и за експерименталния дух на вечно младите души, няма ограничения и забранени зони. Нито забранени теми. Авторът ни води в покоите на жени, които се люлеят в търсене на щастие между плитки сексуални авантюри, при обсебени от колите си механици, един от които дори е качил автомобилен двигател в апартамента си, за да му направи основен ремонт на спокойствие - докато жена му е на море. Пияни кучета и фризьори, клошари - философи, фалшиви мулатки и азиатска мимикрия, градски пияници, научни работници и хамали, събрани върху библиотечни съкровища… Криминални завръзки, любов, романтика, изгарящи чувства и клюкарски истории… Такъв микс от разнообразни градски случки и „легенди“ не сте срещали. Но вече е време. Майсторът отваря завесите на феномена – град, пълен с щури хора – за да изкриви лицето ви от смях и да ви накара да се събуждате като деца – с желание историите да не свършват.

Няма коментари:
Публикуване на коментар