ИЗНЕВЯРА НА ПЕТИЯ ЕТАЖ

„Мръсната бомба” е заложена с покупката на една антика на колела – минито „NSU Prince” – немски шедьовър на едноименна фирма, купена по-късно от ”Audi”.

„Когато един инженер се сдобие с такъв метален бонбон на техниката, той вече наполовина е загубен за обществото, а ако е мечтал за подобна придобивка, може да бъде разглеждан и като клиничен случай с обсебване. Черешката на тази ръждива мелба е самият купувач – инж. Джони Апапа, роден и живеещ в балканска страна, където на немските машини по традиция се гледа като на вид екзотични и легендарни жени. Защо Джони Апапа трябваше да крие покупката от жена си е въпрос на спор. Традиционното обяснение за укрити от жената финанси не издържа много пред другата версия – да не се откланя Джони от пътя на добър съпруг, предначертан от половинката му още в ритуалната зала. Път - чист и тържествен – геометрично продължение на самата червена пътека, по която се върви с цветя и бял воал.

Път или калъп – няма значение –стерилното жилище е затвор за мъж израснал с болтове в джобовете и гаечни ключове в ученическата чанта. Мъж мечтаещ за цехове с инструментална екипировка, а принуден в къщи да стои в усмирителната прегръдка на велурени чехли и кадифено елече.

За Апапа се твърди, че възприемал машините като одухотворени създания – оттам и няколкото ненормални изпълнения, едно от които е да купи торта за рождения си ден и да я сложи в халето на завода. Съботна сутрин – няма никой на работа – един мъж празнува личния си празник с любимата металообработваща машина. Да беше гумена кукла с цици, хайде.... Но фреза, торта и щастлив мъж....?

Та когато Апапа купува NSU-то, започва местене на колата от гараж в гараж – кърпене, боядисване, поправка на тапицерия....никелиране. Минават месеци. Той вече е готов да я покаже на града и на жена си без страх, че ще бъде обявен за клошар на едро. Но в тоя момент тя има други планове. Тя е решила да замине при родителите си. Лято е, има отпуска, а и той в последно време все закъснява и все е мръсен. По-мръсен от нормата за инженер-ръководител. Като началник-щаб на къщата тя взема бързо решение и още по-бързо билет за влака.

Стоят на перона и се изпращат. Тя му каканиже заръки за дома, а той я гледа малко отнесен. Влязла му е муха в главата. Слуша внимателно, но отговаря машинално. Нервно стъпва от крак на крак – като кон на вратата на обора. Тя се качва в купето, а той отива отпред и започва да целува локомотива – да тръгне по-бързо. Целува и го потупва окуражително с длан, като жокей жребеца си. Тези целувки по-късно ще му излязат солени, но и ще го направят легенда. “Апапа, който мляскал локомотива на гарата…”

Жена му усеща, че той препира да я изпрати, но понеже не е кръшкач, не се тревожи особено. Чак когато почва да му звъни, а той не вдига телефона, съмнението се заселва в душата й. По онова време няма дисплеи на телефоните, че да видиш кой е и да върнеш позвъняването. А и Апапа тогава е във вихъра си и ръцете му все заети.

Когато се връща ден по-рано (като във вицовете за командировки) тя го заварва в средата на хола в твърде неловко за него положение. И в крайно оскърбителна за нея ситуация.

Големият персийски килим

 – гордост на еснафските успехи и нещо като бисер в короната на сполучливия им брак – е покрит с вестници, картони и найлон. А в средата върху найлона лежи ТЯ – немската машина. Двигателят на NSU-то – разхвърлен на части - до последното уплътнение и федерка. До него – Джони - щастлив, с черни ръце, къси гащи и светещи очи мие чаркалаците на карбуратора в леген с бензин. Все едно да заколиш прасе на средата на джамия.

Първо се чува писък, после крясъци. После крясъци примесени с обидни думи. После дълги обвинителни изречения завършващи на „идиот с идиотите”.
По-късно и той взема думата – нежно, философски примирено – с карбуратор в ръце – копие на Хамлет с черепа на Йорик:
- Защо не ми каза, че ще се върнеш по-рано. Всичко щеше да е наред,
- Нищо не е наред! – посиняла пищи тя – Още като заминавах, ми намирисваше, че нещо не е наред! Но не очаквах такава наглост. Ето, затова се върнах по-рано. Да те сваря какви ги вършиш.

Половината улица, заедно с всички обитатели на кооперацията, слушат скандала с щръкнали от възбуда уши, защото крясъците от петия етаж са като малки експлозии. Някои ще паднат от кеф от терасите, когато тя започва да го гони, защото чуват само:
- Махай го този леген! Изчезвай с тоя боклук оттук... Пльоснал се насред килима...Още като започна да целуваш влака разбрах, че нещо си намислил, ама не знаех, че си толкова нагъл. Вън!... Вън!...
Стотици команди „Вън!” И тихите молби на Апапа, които постепенно прерастват също в гневни изстрели:
- Да не съм те карал да си идваш по-рано. Никъде нищо няма да местя. Отивай да плачеш в спалнята! Като си довърша работата, тогава ще се изнеса оттук....

Обикновените нерви при дълбок семеен скандал. Обикновените думи, когато някой хване половинката си натясно..Следващите дни съседите изпушват стотици цигари в градинката, докато чакат развода и докато сглобяват версиите си. После годините слагат патина на случката. Но ....

Апапа и до днес не може да разбере какво толкова е направил.
Жена му и досега не може да приеме, че той си е позволил подобно нещо
А чистачката и досега няма обяснение за чутото тогава изречение „По-добре да ми беше изневерил, нещастнико!”
- Нали й беше изневерил? – пита тя всеки път като ги види да се качват в колата.