Текстът е откъс от книгата на Илчевски
„Коляното на стоножката”, изд. Летера 1996 г.
Илюстрация - авторът
Имало едно време една политика, която била много малка и напикана и толкова неопитна, че дори си омазвала гащите. Тя не можела да съществува без хора около себе си и често се скъсвала от рев, щом останела сама за повече от половин час. После политиката тръгнала на училище, започнали да й пишат оценки, да я хвалят и корят и тя трябвало да се учи от чуждите и от собствените си грешки, така както се учела от чуждите и от собствените си учебници.
Въпреки това все още била малка и след всяка двойка се съдирала от рев, а след часовете чакала някой да я хване за ръка, за да пресече улицата.
Минало известно време обаче и тя се източила и разхубавила...
От безпомощна чаровница политиката станала привлекателно и умно момиче, с което всеки искал да стои на един чин.
После училището свършило, момичето станало мома, а момата още по-лесно станала жена. Красива и малка жена - ужасно влюбена в първия си лидер. Той също бил влюбен в нея. Двамата се шматкали насам-натам и трупали впечатления и полулярност. За нея било удоволствие да я сравняват с други политики.
После порасналата политика станала много ревнива. И в един хубав ден ритнала шута на първия си лидер само защото погледнал към други политически форми и линии. До вечерта си намерила втори и преспала-не преспала с него му, показала червения картон. Взела трети, после четвърти, пети и така нататък. Няма що - правела огромно впечатление.
Но не само впечатление. Тя правела и пари. Малката политика била пораснала и гледала трезво на живота. Лягала си често с тоя и оня за пари и престиж и така неусетно станала проститутка - т.е. истинска зряла политика.
Научила се да работи с хората и да ги държи верни до себе си. Достатъчно било да ги пусне веднъж на топло между краката си и те били готови на всичко, щом усетели колко е хубаво да си вътре в нея.
После ги карала да се състезават помежду си - интриганствала, плашела ги с изневяра или скъсване, дори с бракоразводни дела. Събирала досиета и компромати за личния им живот (от любовни писма до употребена тоалетна хартия) и ги шантажирала без почивка. С две думи – употребявала ги.
В безспирните оргии имало голяма тръпка, защото въпреки опияненията и интимностите, било трудно да се предвиди кой ще е още в нея и кой далече от фустата й на другата сутрин.
Безнаказна и властна през деня в изнудването, уличния живот и обществените дела, политиката била съвършено перверзна на тъмно. Садомазохизмът и груповите сексуални безчинства дразнели изхабените й сетива.
Но и това й омръзнало и накрая тя се превърнала в човекоядка. На светло политиката била изискана дама, която събирала по коктейли и пресконференции млади почитатели и неопитни ухажори, а с падането на нощта блудствала с тях и ги изяждала. Станала най-извратеният масов убиец, всяващ ужас навсякъде.
Политиката усетила, че е готова за голямата власт. Седнала върху сандъците с пари, стиснала поводите на СТРАХА И СТРАСТТА и започнала да се забавлява с целия народ.
Когато и електоратът вече не я развличал достатъчно, хвърлила око на един чужденец. Той бил с по-голям ... електорат и тя се залюбила с него. После си отъркала полата в други чужденци. Накрая ги накарала да се ревнуват.
Една нощ зрялата политика се събудила от ужасен шум. Навън съперниците се биели за нея зверски и кръвопролитно - били си извадили еРекторатите и се налагали свирепо.
В първия момент политиката се уплашила от безпощадността на битката, но после седнала до прозореца и се загледала с любопитство. Обхванало я невероятно вълнение - щяла да блудства с оцелелия.
Така се възбудила, като гледала кръвта и пожарите навън, че си запретнала нощницата и започнала да се гали по всичките си еднополюсни, двуполюсни, мажоритарни и пропорционални венерини хълмове и клитори...
Изведнъж обаче се стреснала - нейният (народ) спял мирно и тихо на килима в краката й, но можел да се събуди и да я види - безпомощно разкрачена и разлигавена хищница. И да разбере, че Кралицата - Майката - Любимата - Извисената - Покровителката - Изповедницата и всичко останало е просто една курва.
Станала бавно, спуснала дрехата върху трептящите си от възбуда меса и събудила народеца си. По-точно - хванала го за яката и го хвърлила в огъна на войната - да възмъжава!
Тръшнала прозореца и продължила да прави онова, което правела преди малко (и през всичкото време откакто била зряла политика).
По едно време грохотът на веригите и тътенът на оръдията и танковете съвпаднали с разтърсващи тялото й вибрации.
Един особено силен залп сякаш се слял с кулминационните камбани в корема й. Най-после в този миг тя и народът постигнали Единението: тя вътре издъхвала разкъсвана от оргазма си, а той вън просто издъхвал. Просто разкъсан.
Всички приказки имат край. Дори и най-лошите. Само тази няма.
