КРАДЕЦЪТ НА СЛАМА

 

ПАК СТАНАХ БАЩА !

Преди почти четири години излезе от печат книгата ми "Записки от селската кръчма", която ме запозна с хиляди хора чрез дирекните представяния по селища и чрез изложенията за книги в различни големи градове.

Днес, благодарение на всички утрини, в които бабувам на изгрева, ще взема от родилния дом сестрата на "Записките". Тя се роди вчера и е на размер и тегло, както кака си.

И аз като всички щастливи бащи съобщавам радостта си на приятелите, без да обявявам името на бебето.

Приемете ме както искате, но ми е интересно дали някой ще иска още днес да му изпратя продължението на "Записки от селската кръчма, без да знае името на книгата и без да е виждал цялата й корица. Разказите са 85, форматът е голям, цената е същата.

272 стр. формат 240х160, 85 разказа,познатия ви стил от "Записки от селската кръчма"15лв

Все така държа на истинността по отношение на фактите, за да не засенчвам с измислици уникалната изобретателност и вкус на обикновенитенеобикновени хора, на които е посветена тази книга.

МЕЖДУ БОМБИТЕ И ЧЕТКИТЕ В КИЛЕРА

ЕДНА БЕЗРАЗСЪДНА ПАПЛАЧ НЯКЪДЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
Минаха парламентарните избори и студено пресмятам колко страсти се хвърлиха в тях. Колко пари, време, нерви и хартия безвъзвратно бяха сложени в кошчето за отпадъци на Историята. И се питам дали си е струвало.

НАЙ-ЛОШАТА МАШИНА
Може би няма друга система освен човешкото общество с толкова малък коефициент на полезно действие. Няколко милиона души се ангажират да сменят стотина. Пропорционално за България това звучи така – над 30 000 души се истеризират да „заковат” един на банката в Парламента. И той отново бяга от работа и не се получава това, което искат 30-50 хиляди души. И след 4 години отново... В същото време, ако върху едно листо светнеш за 1/100 от секундата, хлорофилът ще реагира и листото ще произведе скорбяла. Върху тази фотохимична реакция се крепи животът на земята. Но на човечеството не му пука и ако може ще бетонира всички континенти от бряг до бряг.

КОМАРИТЕ И ХОРАТА
За последните 100 години в Европа са загинали във войни поне 100 милиона души. За да преместят няколко граници. Които в края на века доброволно са премахнати.
Парадокс ли? Явно човечеството обича да си създава проблеми. Като че ли му доскучава от време на време. От началото на цивилизацията маларията е убила повече хора в света от всички войни взети заедно, плюс всички епидемии, вулкани, земетресения, катастрофи и промишлени аварии досега. На фона на този мрачен факт блести друг – годишно на планетата се харчат само 300 милиона долара за борба с комарите. Горе долу колкото едни избори в държава като нашата, която едва намираш на глобуса.

СЛЪНЦЕТО И МОДАТА
Всяка секунда в недрата на слънцето 600 милиона тона водород се превръщат в хелий. Цели 8 секунди пътува до Земята произведената по този начин енергия. от която зависим тотално. Люлеем се на този тънък „проводник” в космоса, но мислим 300 пъти повече време за мода (очила, полички, потничета) отколкото за парниковия ефект.

ЦВЕТЪТ НА ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ

На 5 февруари 1958 година поне 30 милиона души са били заети в семейни и битови скандали и поне 1000 са получили инфаркт заради спор какъв цвят да бъде еди какво си вкъщи. Както става и днес.

Само че точно на този ден един американски бомбардировач изпуска и изгубва в океана една термоядрена бомба – 1000 пъти по- мощна от хвърлената върху Хирошима.

По време на студената война, докато населението чете за аферата Уотъргейт и за селските обноски на Хрушчов, са изпуснати и изгубени още три водородни бомби. Едната пада в Средиземно море!

Но най- изумителното. От един милион души, осведомени за последното гадже на Деми Мур и за бедрата ( в см) на Мария Шарапова, само 100 знаят (и искат да знаят), че освен тези 4 водородни чудовища, в световния океан лежат, паднали от самолети, още 50 обикновени (!) атомни бомби.

Като се замислиш, човечеството прилича на една пияна компания, която с крясъци се носи на някаква яхта по течението. 50 процента се вълнуват от това кого да ощипят по дупето, останалите – дали шампанското няма да свърши. Всички безразсъдно твърдят, че за курса си има боцман, а боцманът ги псува в същото време, защото му пречат да спи.

Така че пиша тези редове, а вие ги четете единствено заради милостта на Бог, който явно доста обича творението си. Засега.