МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ

Една книга с цветността на Discovery и колорита на репортажа, която връща престижа на печатното слово.

Металургия на думите по дух е книга от репортажи за събития, които не влизат в новините, но са важни за всяко нормално човешко същество.

Сборникът е по-близък до духа на Discovery и National geographic отколкото до традиционната белетристика. Перото на автора представя случки, с които се заминават съвременните студии за научно-популярни филми, но с изрази, които са еталон за майсторство в разказа. Самият словоред е брилянтно изчистен от клишета и е образец за въздействащи конструкции на речта. В българското книгоиздаване отдавна е нямало толкова красив език за нещата от живота.

Книгата съдържа над 120 текста, които са като филмирани случки с глобално значение: жабешките сватби, астрономическия феномен „пролет”, върколаците в леглата, хората преди пещерите, варенето на ракия, последните призраци...

Близо сто и шейсетте цветни страници са илюстрирани със снимки на каменни и дървени феноменални форми от музея на камъка и дървото „Тера Фантастика”.

Представям три малки примера:
...

В драпериите на излизащата пара някои се катерят горе по казаните, човъркат нещо, нагласят, разглобяват тръби... Изведнъж вдигат някой от големите похлупаци и облак дива пара избухва като при малка „учебна” атомна бомба. Анатема!!! – би крещял свещеник Торкемада от Светата Инквизиция. И би имал право.

Ангели на трудолюбието (събирали плод по плод, за да напълнят тонове материал), дяволи на ферментацията (давали последните си пари за чувал захар), грешници в маниакалното си влечение към домашнярката, тези хора внимават да не изпуснат и един градус в този върховен момент. И в похотливото си треперене около прокълнатата течност, най-вероятно си осигуряват място в истинската преизподня. Но ако им го кажеш в момента, само биха махнали с ръка: Не сега! Не сега!

...

Тиня и мрак.Вече си в Мезозоя.

После врявата пониква от далечния бряг.

Затихва , избуява – сякаш призраци обикалят по водата и дирижират дивия хор. После сместа от водорасли и жаби пак закипява.

Събира се с хиляди други крякания и каканижения, набира мощ... Прониква в теб, надига се. Изригва към небето.

Брътвежен вулкан.

Една звезда пада. От труса. И изгаря над тръстиката.

Но на жабите не им пука.

...

По улиците на селото сутрин пълзи миризмата на греяна ракия и издайнически показва къде след малко ще се понесат протестните писъци на прасета. вадени насила от уютните им кочини

Врящи казани с вода и хора с окървавени дрехи около димящата вода, заедно с ревящи газови горелки... Категоричните белези на вихрещата се из района зимна пандемия по свинете.


Книгата е истински подарък за любителите на четивото. Вижте я тук

Книгата е част от проекта „Текстът като визия” посветен на българската словестност.