ЛУДОТО ВЕСИ

Публикувано в брой 4 на сп. „HARSH”, 

март-април 2008

Валидол в аптечката

Тя е хит за такситата. Тя е тяхната песен. Веси - оранжевокосата, с бялата кожа и огромните влюбени очи – наричана от всичките й гаджета за по- кратко – „Лудото Веси”.
Тя ги спира и се качва по шлифер и джапанки, защото бърза за купон. Или влиза и едното й око е уголемено с грим и брокат до под скулата и толкова стряска шофьорите, че започват да се държат като олигофрени. Или изобщо не могат да тръгнат. Или докато се вози отзад, я чуват да плаче по телефона, твърдейки че е нещастна. А била нещастна, защото приятелките й не вярвали колко е щастлива с новото си момче.
Лудото Веси е хит сред такситата. Защото се вози само с таксита. Не че гаджетата й нямат коли. Просто няма мъж, който да не се напие от радост, че е с такава красива жена. Както й няма мъж, който на трезво да се съгласи да я откара, вместо да я задържи при себе си. Но не защото не са джентълмени. Просто така се случва.

Великите задръствания

Всички таксиметрови шофьори знаят кога Лудото Веси е в „междучасие”. Между две влюбвания. Защото тя е тяхното нереализирано безразсъдство. Тя просто е хит сред тях. В дните без гадже тя е затворена. Качва се с нарочно размазан черен грим по бузите. Нарочно рошава. Ако някой новак я заговори, просто му изкрещява: Ти не си ли виждал красива жена, бе? Я си карай напред. В такива тежки дни често не й вземат пари. Защото нито един филм не е толкова интересен. И нито една друга жена на 19 не е толкова луда като Лудото Веси. Нито толкова красива. Коя нормална девойка ще поръча 11 обиколки на града, за да може на спокойствие да интервюира всичките си приятели, дали виждат в нея своята идеална съпруга. Защо в такси? И защо в движение? „Ами нали половината ще искат на мига да подпишат, а другите ще питат къде съм, за да ме набият..”
Помнят се велики нейни изпълнения като толкова тъжният й ден, в който попитала един нов шофьор – Ако не си женен, искаш ли да отидем някъде да подпишем? Виж имам букет - След като човекът катастрофирал на първото кръстовище, тя се качила в аудито на едно семейство и казала на непознатия: Ако жена ти няма нищо против, айде да ме закараш до вкъщи, че съм много депресирана.

Помнят се и няколко велики задръствания, причинени от нея: Веднъж, когато се гримирала 3 часа на фонтана до Конника; друг път, когато с копринена рокля се наредила до просяците на булевардната мантинела, и надничала в колите: Ако си толкова добър, колкото аз съм красива, ще ти бъда най-вярното гадже, което си имал. Както и описаното от всички вестници произшествие, когато половин час опитвала да вземе огънче от гвардейската рота пред Президентството.
Да, тя е хит сред мъжете. Защото е част от мокрите им сънища. И защото е правила лудости, които не им е стискало дори да планират.

Провокаторката

Лудото Веси си е напълно нормално. Тя просто е по-умна от всички и знае, че сега може да прави глупости. Докато е по- красива от всички. И докато има невинността на дете.

Кой мъж не би се трогнал от млечната свежест в едно красиво непознато лице, изследващо го с огромни като светофар очи: Защо всички мъже сте такива идиоти?
И кой полицай би арестувал шматка, която го пита:
Искам да се чукам с белезници.

Дали ще ми убиват?
Лудото Веси – червенокосата, със синята къса коса, платиненорусата, с патешко жълтата войнишка прическа, от която очите й изглеждат като на извънземно, попаднало случайно в градината ви.

Имали ли сте гадже, което да ви кара до сутринта да й разказвате филми, защото я боли корема? Или което прави списък на всички места в града и около него, на които трябва да се направи секс.

Или което да плаче с глас в сладкарницата? Или да си говори с всички улични кучета. Или да прави ревниви сцени 2 години след раздялата, само за да стресира новата ви любов. Нямали сте такова гадже. Но много хора са имали. Защото лудото Веси не се церемонеше много.

Пижама по булеварда

Днес е специален ден. Тя крачи по тротоара по чехли и по любимата си пижама. В седем сутринта. Лудото Веси в акция. Стройна, красива, детска, оранжевокоса, леко сънена. Мъжете скачат по клаксоните, таксиджиите се задавят по радиостанциите. В автобусите настава оживление. Тя пердаши през градинките, зебрите и осевите линии. Някои знаят – последното й гадже е в квартала. Но какво ще се случи?
Да, днес е специален ден. Рожденият му ден. Звънецът го изхвърля от леглото. Кога е ставал толкова рано? Сигурно е пожар. Да, голям пожар е – тя стои в кръгчето на шпионката с разкопчана пижама. На тениската, върху свободните от намордника цици пише със спрей

ЧРД !
ТВОЯ СЪМ.
ВЗЕМИ МЕ!
Как да не й отвориш. Тя връхлита и започва да го яде още на пътеката. Мирише на сънено мляко и снощен дезодорант. Похищава го из целия апартамент – диво и щедро. Явно отвън е видяла как светът свършва.
Взема му дъха, както само тя може.
 

После прави кафе, пали две цигари и ляга до него. Мълчат. Хареса ли ти? – пита тя загледана в тавана. Супер! - отговаря той загледан влюбено в лицето й ?
Добре – отговаря тя, вземайки пижамата си – Защото ти беше за последно!

Първите три таксита спират едновременно. Кога на булеварда ги е спирала жена по пижама? Тя сяда отзад и казва: Ако знаеш къде живея, карай. Ако ти приличам на луда, се оплачи в КАТ.
Лудото Веси. Как да я забравиш?

Архивирано и засекретено

Госпожа Лудото Веси отдавна е едрогърда майка и тиха съпруга. Уважавана от съседите жителка на „Островите” – новият квартал на богатите.

Две деца, кола за покупки, дънки, широки блузи, мезонет с изглед към планината.

Една обикновена жена, с обичайни грижи и прогнозируемо бъдеще. Като панел в сградата на средната класа.
 

Дали е щастлива? Тук няма пиаца за таксита. А и хората не споделят едни с други

ИЗНЕВЯРА НА ПЕТИЯ ЕТАЖ

„Мръсната бомба” е заложена с покупката на една антика на колела – минито „NSU Prince” – немски шедьовър на едноименна фирма, купена по-късно от ”Audi”.

„Когато един инженер се сдобие с такъв метален бонбон на техниката, той вече наполовина е загубен за обществото, а ако е мечтал за подобна придобивка, може да бъде разглеждан и като клиничен случай с обсебване. Черешката на тази ръждива мелба е самият купувач – инж. Джони Апапа, роден и живеещ в балканска страна, където на немските машини по традиция се гледа като на вид екзотични и легендарни жени. Защо Джони Апапа трябваше да крие покупката от жена си е въпрос на спор. Традиционното обяснение за укрити от жената финанси не издържа много пред другата версия – да не се откланя Джони от пътя на добър съпруг, предначертан от половинката му още в ритуалната зала. Път - чист и тържествен – геометрично продължение на самата червена пътека, по която се върви с цветя и бял воал.

Път или калъп – няма значение –стерилното жилище е затвор за мъж израснал с болтове в джобовете и гаечни ключове в ученическата чанта. Мъж мечтаещ за цехове с инструментална екипировка, а принуден в къщи да стои в усмирителната прегръдка на велурени чехли и кадифено елече.

За Апапа се твърди, че възприемал машините като одухотворени създания – оттам и няколкото ненормални изпълнения, едно от които е да купи торта за рождения си ден и да я сложи в халето на завода. Съботна сутрин – няма никой на работа – един мъж празнува личния си празник с любимата металообработваща машина. Да беше гумена кукла с цици, хайде.... Но фреза, торта и щастлив мъж....?

Та когато Апапа купува NSU-то, започва местене на колата от гараж в гараж – кърпене, боядисване, поправка на тапицерия....никелиране. Минават месеци. Той вече е готов да я покаже на града и на жена си без страх, че ще бъде обявен за клошар на едро. Но в тоя момент тя има други планове. Тя е решила да замине при родителите си. Лято е, има отпуска, а и той в последно време все закъснява и все е мръсен. По-мръсен от нормата за инженер-ръководител. Като началник-щаб на къщата тя взема бързо решение и още по-бързо билет за влака.

Стоят на перона и се изпращат. Тя му каканиже заръки за дома, а той я гледа малко отнесен. Влязла му е муха в главата. Слуша внимателно, но отговаря машинално. Нервно стъпва от крак на крак – като кон на вратата на обора. Тя се качва в купето, а той отива отпред и започва да целува локомотива – да тръгне по-бързо. Целува и го потупва окуражително с длан, като жокей жребеца си. Тези целувки по-късно ще му излязат солени, но и ще го направят легенда. “Апапа, който мляскал локомотива на гарата…”

Жена му усеща, че той препира да я изпрати, но понеже не е кръшкач, не се тревожи особено. Чак когато почва да му звъни, а той не вдига телефона, съмнението се заселва в душата й. По онова време няма дисплеи на телефоните, че да видиш кой е и да върнеш позвъняването. А и Апапа тогава е във вихъра си и ръцете му все заети.

Когато се връща ден по-рано (като във вицовете за командировки) тя го заварва в средата на хола в твърде неловко за него положение. И в крайно оскърбителна за нея ситуация.

Големият персийски килим

 – гордост на еснафските успехи и нещо като бисер в короната на сполучливия им брак – е покрит с вестници, картони и найлон. А в средата върху найлона лежи ТЯ – немската машина. Двигателят на NSU-то – разхвърлен на части - до последното уплътнение и федерка. До него – Джони - щастлив, с черни ръце, къси гащи и светещи очи мие чаркалаците на карбуратора в леген с бензин. Все едно да заколиш прасе на средата на джамия.

Първо се чува писък, после крясъци. После крясъци примесени с обидни думи. После дълги обвинителни изречения завършващи на „идиот с идиотите”.
По-късно и той взема думата – нежно, философски примирено – с карбуратор в ръце – копие на Хамлет с черепа на Йорик:
- Защо не ми каза, че ще се върнеш по-рано. Всичко щеше да е наред,
- Нищо не е наред! – посиняла пищи тя – Още като заминавах, ми намирисваше, че нещо не е наред! Но не очаквах такава наглост. Ето, затова се върнах по-рано. Да те сваря какви ги вършиш.

Половината улица, заедно с всички обитатели на кооперацията, слушат скандала с щръкнали от възбуда уши, защото крясъците от петия етаж са като малки експлозии. Някои ще паднат от кеф от терасите, когато тя започва да го гони, защото чуват само:
- Махай го този леген! Изчезвай с тоя боклук оттук... Пльоснал се насред килима...Още като започна да целуваш влака разбрах, че нещо си намислил, ама не знаех, че си толкова нагъл. Вън!... Вън!...
Стотици команди „Вън!” И тихите молби на Апапа, които постепенно прерастват също в гневни изстрели:
- Да не съм те карал да си идваш по-рано. Никъде нищо няма да местя. Отивай да плачеш в спалнята! Като си довърша работата, тогава ще се изнеса оттук....

Обикновените нерви при дълбок семеен скандал. Обикновените думи, когато някой хване половинката си натясно..Следващите дни съседите изпушват стотици цигари в градинката, докато чакат развода и докато сглобяват версиите си. После годините слагат патина на случката. Но ....

Апапа и до днес не може да разбере какво толкова е направил.
Жена му и досега не може да приеме, че той си е позволил подобно нещо
А чистачката и досега няма обяснение за чутото тогава изречение „По-добре да ми беше изневерил, нещастнико!”
- Нали й беше изневерил? – пита тя всеки път като ги види да се качват в колата.

ДОБРАТА СТАРА БАБА МАРТА

Стои враната с парче сиренце „Камембер” в човката, а дъхът му подлудява гората. Ето показва се лисицата и тръгва към дървото. „Сега ще започне да ме уговаря и да ме уверява, че ставам за „Music idol” – мисли пернатото и гордо си оправя стойката. Даже гледа разсеяно настрани.
Но лисицата взема един камък и фраска враната в главата. Сиренето пада, натрапницата го грабва, а птицата мърмори след нея: „Ей, разказаха й играта на тая басня!”

Нещо такова се случва й с мартениците. Разказаха му играта на онова старо езическо вярване, че ако вържеш на дете един бял и червен конец, то ще бъде бяло (сиреч – красиво) и червено ( разбирай – здраво).
Батмани, спайдърмени, автомобили, телевизорчета, барбита, айфелови кули и всичкия останал всемирен КИЧ е вързан, интергриран, вплетен в бяло-червената прежда – само и само да върви търговията. Сергии, сергии, сергии...

Как стана така, че този толкова интимен семеен акт, беше отстъпен на търговците, за да го олигавят и посерат? Работата е проста – от мързел. Вместо вечерта да останеш половин час да пресучеш два конеца, пътьом забърсваш от сергията нещо и го забождаш на детето си.

Консумативното общество!!! В дъното на ритуала стои вярването, че при пресукването на двата конеца вплиташ с любов част от своята добра енергия и я „връзваш” (даваш я) на обичаното същество, за да го запазиш и укрепиш

Но какво проклятие - купуваш мартеница със синьо мънисто – даваш я да тийнейджърката си и тя - до златното кръстче на шията си провесва и „Окото на Мохамед”. О, „вярващи”, о нещастници! Прочетете във „Второзаконие”, глава 5, какво си поисквате от Господа.
Най-вероятно и мюсюлманите не са във възторг от тази комбинация, но въпросът е алъш-веришът да върви.

Църквата и тя мълчи за образите на светци, провесени по мартениците, въпреки, че синодът (или синодите) категорично се произнася, че това е езически ритуал и е несъвместим с канона.

На кой му пука – народът жаден за празници се пули в сергиите и купува – каквото му падне. Можеш даже да си намериш изтъкано името на мартеница. И като я поносиш, да я заровиш под камък.

Да си закопаеш името. Какъв ли опит биха взели от това последното вуду шаманите?! Може би най-щастливи и чисти са българите в чужбина, Те наистина се радват на двата конеца, изпратени с писмо, защото това всъщност е част от малката тънка нишка, свързваща ги с родината.

Разказаха и играта на добрата стара мартеница, наистина. Но какво да се прави. Живеем в 21 век – тотална консумация, малко вяра и много римейкове...