ЛЮБОВТА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕКУВА

Колкото и жертви да взема.
Те, покосените от нея, всички са доброволци.

И сред тях няма нито един заложник или някой, накаран по принуда да получи от обривите й в душата. Всички, покосени от щама „love” сами са ходили да се заразяват, като са си обменяли слюнки с носители на този вирус. И с радост са лапали от плодовете й без да си мият ръцете, краката и т.н. Странни са епидемиите на любовта.

И познати - от как свят светува с хората в него. И някак забавни, дори полезни. Вярно, че тук- там някой се депресира или даже се убие, но на всеки десет пропили се от любов, се раждат други 100 милиона от същата зараза. На всяко убийство от любов, се падат по 1 милиард празнувания заради подобни чувства. От нея човечеството само се увеличава. Любовта не е заразна като свински, пилешки, патешки или марсиански грип.

Тя е толкова странна болест, че дори лекарите като я прихванат, не се лекуват, ами гледат как по скоро да ги тръшне самите тях на леглото.

А ако може и всичките сестрички в отделението. Само едно не е хубавото на тоя мор. Че ходи строго индивидуално по хората и покосява предимно добричките.

Гадовете имат по-голям имунитет към тоя вирус. Иначе спокойно бих поръчал да се произведе бактериологично оръжие и бих станал първи терорист, който да пръска щамовете по улиците.

А за цялата бюрократично-партийна върхушка, освирепяла за власт и пари, бих поръчал насилствено заразяване без оглед на методите – орален, анален, венозен, дихателно-слюнен. Защото...

Защото любовта е единствената „болест”, която не трябва да се лекува. А да се разпостранява. Който е болен от нея, друго не го лови. А който дръзне да я лекува, да бъде горен на клада. Колкото и да са поскъпнали дървата.