Той е бохем. С вкус към живота и тънките радости. Той е уникален познавач на пяната в нескафето и едрината на зърното при мелене на „8”. Той може да разказва с часове какво е чел и чул за сортовете в Коста Рика, за разликата между арабика и робуста, между печеното по този или онзи начин. Той е градския „тертиплия” – влюбен дори в ориенталския дъх на думата, с която го кичат. Той има място в кварталното заведение, има начин на сядане и 12 различни „шегички”, с които поръчва на „своя барман”. Онзи същият, който така е свикнал с него, че едва се удържа да го прибърше с парцала за плота. Специалистът по нищо отпива от точно определената си марка вода (ако опита друга, светът може да се срине) и тръгва на работа.
Колежките са му свикнали с историите, лафовете и комплиментите. Уморени от еднообразен домашен секс и фитнес с чаши и тенджери, те се оставят да ги гали с перата си. Той е толкова свеж – стихче от Гьоте, мисъл от Балзак, цитат от Фуко. Целуват го за довиждане и се разделят в края на деня – те при скучния си домашен секс, а той в неговата си кръчма – където по повтарян с години начин се цъкли в телевизора и ритуално отпива от чашата си. Където „барманът му” знае всички казармени подвизи, където животът му ден след ден пуска пяна – като развален кран за наливна бира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар