Ла долче вита. Сладкият живот между три екрана, които
от година на година стават все по-цветни и с по-голяма
разделителна способност.
Целият свят събран в един плосък екран – 32 – 47 инча
(ако може). Пътешествия, филми, документалистика,
състезания – поробващата измама че „живееш” докато
вцепенено гледаш телевизионния адреналин на другите.
Някои скачат с бънджи и ти си с тях – нищо, че твоят
задник е изтръпнал от седене. Те се състезават и ти си с
тях – но дишаш едва- едва и устата ти е пълна не с пясък,
а с пуканки. Те правят секс – и ти си с тях. О, с тях си.
При това толкова вдъхновено, че посягаш на себе си.
Свещените течни кристали на персоналния ти компютър.
Нотбук, лаптоп, таблет....
Чат, форуми, имейли, „бясно сърфиране” – влизаш в
сървър в Мисисипи, после скачаш до Австралия... А
задникът ти - все по-изтръпнал и мек. И все по-често се
запознаваш в мрежата и все по-често си сам на вечеря.
Осемнайсет трилиона цвята на дисплея и два милиарда
полифонични мелодии!!! Даже блутутурутка, емпе16плеър,
вградено радио, 29 мегапиксела камера и функции
за половин живот разучаване. Ей, какви телефони
излязоха – даже можеш да говориш по тях. Получаваш и
изпращаш емемеси, обменяш мелодии, качваш си игри...
И то се стъмнило и денят си е отишъл. Мушкаш джаджата
да се зарежда в контакта, пускаш компютъра и телевизора
едновременно и се чудиш защо вече чорапите ти
не миришат. Ами, може вече да си виртуална версия или
просто вирус от най-ново поколение.
Есе от книгата "МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ"
Няма коментари:
Публикуване на коментар