ОТРОВНАТА СКУКА

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ТЪПОТИЯТА

Той седи, опиянен от фалшивото си високомерие, с

клепнали от страх уши (да не би устатата му жена да

го санкционира за нещо) и занимава отегчените гости с

безумната си храброст, че е работил 40 години на едно

място. Овехтяло тяло, на изкорубен фотьойл – запленено

от безсъбитийността на един страхливо пропилян живот.

Героят на героите мърда пръсти в новите си чехли –

подарък за поредната нова година- и очаква светът да му

направи нещо с уста, задето е превърнал младостта си в

завързана за един портал кранта.


ДОСАДНИЦИ ПО КЛОНИТЕ

Има такива досадници.

Всяко изречение започва с „едно време”. Различават

се съдържанията – ... „не беше така”.... или .... „беше

така....”. За разнообразие може и „По наше време....”

Тъжната есен на редовите човешки листа, които изсъхнали

вече от дръжките си, чакат внезапен порив или тиха

умора да ги събори от клоните на родословията. Загледани

в себе си, непризнаващи нищо ново, не харесващи

друго освен своята младост – сиви мърморковци в цветната

градина на вечно обновяващия се свят – те крият

голямата тайна – че са досада и за самите себе си.


КРАЛИЦАТА НА ПАРЦАЛИТЕ

С поникнал от дълбокото на душата стрък нарцисизъм,

тя преминава през времето, летяща на мимолетните

килимчета на шарените „тенденции”. Парцали. довеяни

до малката й столица от суетните ветрове на чужди

модни циклони.

Нейната катедрала са гардеробите, в които молци и прах

стопанисват отречените богатства на суетата. Младостта,

отмерваща като метроном с токчета улиците на живота,

се изгубва в гънките на безпощаден целулит, атрофирали

тъкани и провесена кожа – ревниво пазено поражение

под все по-сподавени писъци на модата. Накрая остава

само червилото – червено петно под воднисти очи,

профукали безценно време да се взират в кинкалерията

на бездушието.


КЛЮКАРКАТА

Тя живее за новините. Кварталния вампир, хранещ се със

събитията в живота на другите. Ден след ден, десетилетие

след десетилетие.

Омразна, досадна, двулична и тъпа, получаваща лицемерни

гумени усмивки, вместо любов от околните. Загорели

тенджери и непроветрено жилище са круизът на нейната

искрена биография.

Накрая светът, познатите и роднините й си отмъщават,

изписвайки малкото й име вместо титлата, за която през

целия си живот се е борила.


Текст от книгата "МЕТАЛУРГИЯ НА ДУМИТЕ"