ПЛОВДИВСКИ АЛМАНАХ

Чета и препрочитам „Пловдивски алманах” на Димитър Райчев. На Мимо Райчев, както го знаем.

Един великолепен резултат от къртовския труд на човек, поставил си за цел ден по ден да събере историята на Пловдив за 111 години. Снимки, от както в града има фотография, препечатки от вестници… обяви…. Всичко, което се е случвало от 1878 до 1989 г.
Изумително търпение и благоговеене пред факта. Ако съвременната българска журналистика вземе за своя икона Д.Райчев, бихме живели в далеч по-добра информационна среда и в не толкова експериментална за властта област от континента.

Главата на Альоша, сложена на земята пред чука на родителя й… Не е трилър – а снимка как е оформено лицето на знаменитата скулптура.

Фотографии на партизани по главната улица, кадастрални планове от началото на третата българска държава… Обяви за градски балове, редки гравюри, съобщения за строежи на емблематични сгради, културни афиши… Не мога да изброя всичко, нито трябва.

Ако през втората половина на ХХ в., живяхме с „Пловдивска хроника” на увлекателния Никола Алваджиев, бих събрал смелост да кажа, че Мимо Райчев е дал на града неговата Библия. Неговата свещена (заради фактите) КНИГА.
Е, авторът е избрал да е алманах. Не можем да му отнемем правото – особено след възрожденското усилие да събере е сборник няколко хиляди исторически факта и стотици уникални илюстрации

Аз лично си я наричам КНИГАТА за Пловдив.
И искам от името на всички пловдивчани (независимо дали са я чели или не) да кажа едно Благодаря, Мимо! Още след първата голямоформатна „Пловдив завинаги” ти показа как трябва да се създават исторически сборници. Да са ти весели празниците и спорни делниците!
Весели празници и на всички читатели! Не само мои. На всички хора, които все още четат .

Вижте за Мимо и в рубриката „Личности” на
сайта www.iloveplovdiv.com 

И "ПЛОВДИВ НАЙ НАЙ НАЙ" тук